Профил на poli_pdb

Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да, така си помислете;
сън един, сънуван лете,
сън с отворени очи.
И ако не прозвучи
змийска свирка в тази зала
или някой за похвала
сбърка да изръкопляска,
зарад този опит днеска,
с други опит по-търпим
ний ще ви се отплатим.
Обещавам ви го аз,
а кажете ми: от вас,
драги господа и дами,
кой е чувал Пък да мами?


"Lasciate ogni speranza, voi ch'intrate" или "Надежда всяка тука оставете, всички вие що пристъпвате тук".

Да бъдеш или не? Туй е въпросът. Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки и В таз битка да ги зачеркнеш всички? ...Смърт... Заспиваш... И толкова... И в тоя сън изчезват душевния ти гнет и всички болки, измъчващи плътта ни. Такъв завършек от бога да го просиш! ...Смърт... Заспиваш... Заспиваш... ...И сънуваш може би? Ха, тук е спънката! Защото туй -какви ли сънища ще ни споходят в тоз смъртен сън, когато се измъкнем от бренната обвивка - то ни спира, таз мисъл прави земните ни мъки тъп дълголетни. ...Кой търпял би инак безчетните камшици на века ни: неправдите на наглия потисник, високомерието на рода, сълзите на отритнатата обич,бавежа на закона,произвола на тлъстия чиновник,злия присмех,със който недостойния заплаща на тихата заслуга-всичко туй когато едно бодване тук вляво очиства сметкитени?Кой би пъшкал под бремето на отмилял живот, ако не беше този страх пред нещо зад гроба,в неоткритата страна отдето никой пътник не се връща? Той смазва волята ни и ни казва да се мирим с познатите беди, наместо да летим към непознати.Тъй размисълът прави ни пъзливци и руменият цвят на мъжеството посърва под отровното белило на многото мъдруване. И ето, мечти високи, почини с размах отбиват се встрани и губят право да се зоват „дела! ”!...Но тухо!Ей я красивата Офелия!...О,нимфо,в моленията си към небето спомни за всичкимои грехове!


______________666____________ __
_____________66666___________ __
____________6666666__________ __
_____________66666___________ __
______________666____________ __
______________666____________ __
______________666____________ __
______________666____________ __
______________666____________ __
______________666____________ __
______________666____________ __
______6_______666_______6____ __
_____666______666______666___ __
____66666666666666666666666__ __
____66666666666666666666666__ __
_____666______666______666___ __
______6_______666_______6____ __
_____________66666___________ __
____________6666666__________ __
_____________66666___________ __
_______________6_____________ __




......................./....)
.(....\.............../..../.
..\....\............./..../..
...\....\.........../..../...
....\...../´¯.l.¯`\..../....
..../....l.....l...(¯.`'\...



________66666666666666_________
______66666________66666_______
____666_6_____________6_666____
___666__666_________666___666__
_666_____6666_____6666____666__
666_______6__66666__66______6 66
66________66_66666__6________ 66
66________666____6666________ 66
66______6666______66666______ 66
66____66___66_____66____66___ 66
66_6666666666666666666666666_ 66
666_________66___6___________ 66
_666_________6__66_________666_
__666________6666_________666__
____666_______666_______666____
______66666____6_____6666______
_________6666666666666________


Искам в черно да бъда облечена, искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени, да късам от устните плът. Искам
да разбия сърцето си, да нарежа с огледало вените, да замразя
лицето си, душата ми да лети като птиците. Искам да плача, но
не искам да гледаш. Искам да мразя, но не теб. Искам да обичам,
но не умея. Искам в черно да бъда облечена, искам крака от стъклo
и огън вместо коси. Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.Искам
дом в пръстта, искам свещ да гори в сърцето ти. Искам обич и след смъртта.
Искам живот, но какво е това?


ДЕВЕТТЕ САТАНИНСКИ ИЗЯВЛЕНИЯ

1. Сатаната представлява удовлетворяване, а не въздържане!

2. Сатаната представлява жизнерадостно съществуване, а не плачливи духовни блянове!

3. Сатаната представлява неосквернена мъдрост, а не лицемерна самоизмама!

4. Сатаната представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници!

5. Сатаната представлява отмъщение, а не обръщане и на другата буза!

6. Сатаната представлява отговорност към отговорните, а не грижа за психически вампири!

7. Сатаната представлява човека просто като още едно животно, понякога по-добро, но често по-лошо от четириногите, което заради своето „божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най-лошото от всички животни!

8. Сатаната представлява всички така наречени грехове, защото те водят до физическо, умствено и емоционално удовлетворение!

9. Сатаната винаги е бил най-добрият приятел на Църквата, защото й е създавал работа през цялото й съществуване!




















Покрита с Прах - Седи в Ъгъла Сама - Порцелановата Кукла без Сърце и Душа. Тя Студено те гледа с Красивите си Очи,а в тях виждаш само - Болка и Разбити Мечти. Уж е Кукла, а Чувства как Боли и Плаче с Истински Сълзи......
Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гост. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида.

Тя искаше да бъде поне за малко сама. Да не я притеснява никой с присъствието си. Просто й беше писнало от другите...
... Един ден се събуди на някакво много тъмно място. По-тъмно от стаята й. Осъзна, че пространството е много малко. Над нея имаше капак, от който я деляха няколко сантиметра. Разбра страшната истина. Бяха я помислили за мъртва и я бяха погребали жива. Семейството й изобщо не е подозирало за това. Сърцето й е тик-такало дори когато не е дишала.
Тогава тя чу песни от Полята на Господ и се измъкна от гроба. Огледа се. Катранено черната й коса се стелеше до кръста й; кожата й си беше бледа; беше облечена в бяла рокля, което още повече правеше визията й призрачна.
Тръгна изгробовете, за да търси изхода. Намери го и си отиде в къщи, но не влезе през вратата, а през прозореца на стаята си. Под леглото имаше нож, с който щеше да се отблагодари на родителите си на сутринта за това, което й бяха сторили. А те спяха спокойно, сякаш не ги интересуваше внезапната смърт на единствената им дъщеря. Те си мислеха, че са се оттървали завинаги от нея. В очите им тя беше различна от другите и това ги плашеше. Но скоро щяха да си платят...
Цяла нощ будува и на сутринта, още преди родителите й да станат, тя започна да издава шумуве.
Майка й се събуди и отиде да види кой тропа. Провери навсякъде. И накрая се престраши да влезе в стаята на вече покойната си, или поне тя така си мислеше, дъщеря. Отвори вратата и видя дъщеря си. Не очакваше да види нея, а всеки друг. Изплаши се и още преди да е излязла от стаята, ножът се озова в сърцето й.
Чак след половин час, съпругът й усети липсата на аромат на кафе. Реши да провери къде е жена му. Качи се в стаята на покойната и видя мъртвата си съпруга. Изневиделица една брадва се заби в главата му. Той падна.
Момичето огледа стаята си. На всякъде имаше кръв. Това не я притесни. Беше се оттървала от хората, погребали я жива. Хората, които я мразеха. Хората, които й бяха дали живот, но после й го бяха отнели...
...Вече нямаше кой да я притеснява....

voodoo_magic

SaTaNiC_VamPiRe

malkiq171

daughter_of_dracula

Виж всичките 118 приятели